Като оставим настрана патриотичните песни и лозунги, пропагандирани днес от шарлатанина де Джорджеску, Румъния никога не е била силна държава, по-скоро нация от страхливци, които не са искали да огорчат никого. Винаги васали на империи и водени в съюзи, както духа вятърът на историята. Присъствието ни в ЕС и НАТО отбеляза най-добрия период в историята на Румъния, но това не се дължи на нас, а по-скоро на европейската концепция за създаване на солидно пространство.
Тези дни в Мюнхен има Конференция по сигурността (Munich Security Conference (MSC)), в която участват 50 държавни и правителствени лидери. По-малко президентът на Румъния Никушор Дан. Истината е, че Румъния всъщност няма нужда от сигурност. С колко предатели имаме, руснаците ще бъдат чакани с цветя и няма да има изненади като в Украйна, ако ни нападнат.
Вместо него ще участва президентът на Република Молдова Мая Санду, която освен вече проведените срещи с няколко държавни лидери, днес ще участва и в дискусионен панел по темата за борбата с хибридните заплахи. Румъния също няма нито време, нито... нито желание за тези дискусии. Румъния търпеливо чака да види какво й е подготвила съдбата. Чака лениво, некомпетентно, неспособно да напише собствената си история. Очаквам с голям интерес нова Queen Mary за Румъния.
